DSC_0766

Трахана или как да запазим по-дълго зеленчуците

Може и да сте чували за трахана, но по-скоро не сте, нали? Това е ястие с персийски произход, но я правят в южна България: най-вече в Странджа, Сакар и Родопите. Подобно на попарата, която помните от детството си. Но още по-вкусна.


Защо ви разказваме за нея?
Защото траханата е перфектният начин да съхраните зеленчуците и да имате вкусна попара или своя домашна вегета.
По проекта „Твоята храна“ организирахме на 19 октомври 2019 в с. Щит, Свиленградско –почти на  самата българо-турска-гръцка граница, специален Трахана ден. Майсторката на нашата работилница бе Хрисо Генчева, която местните знаят като Чонка. Помагаха и Магро Апостолова и Дина Сребрева от Щит, а също и любопитни участници в трахана-семинара на открито.


Ето и рецептата: сварявате почистени пет килограма чушки, една тиква цигулка и 4-5 домата. Пасирате на каша. Добавяте сол на вкус и домашен квас „на мярка“, както казва леля Чонка или половин кубче мая. И после брашно колкото поеме. Месите и оставяте да втаса. А после претърквате през сито, за да получите ситна, ситна смес. Все едно става брашно с червеникъв цвят. Сушите на проветриво място и след  седмица-две имате трахана. Съхранявате я в буркан или в платнена торба на сухо и проветриво място.
Как я хапвате?
Варите във вода, като добавяте масло и после правите попара със сирене и чер пипер. Може и с прясно мляко.
Уникално вкусно!

Това беше трахана по „щитски“. На други места я правят с всякакви зеленчуци: тиква, домати, пипер, моркови, целина, нахут и всякакви подправки: чубрица, стрит магданоз, дари джоджен, мащерка и риган.


Траханата можете да използвате и като вегета – допълнения към супи или яхнии.
Усилията си струват: ще имате уникална домашна храна и няма да изхвърляте храна.
Траханата е устойчив начин за консервиране без хранителни отпадъци.


Кулинарното ателие за траханата бе част от дейностите по проекта #ТвоятаХрана.
За следващи събития следете нашия календар: bit.ly/2BGAJUM

Трахана или как да запазим по-дълго зеленчуците

Може и да сте чували за трахана, но по-скоро не сте, нали? Това е ястие с персийски произход, но я правят в южна България: най-вече в Странджа, Сакар и Родопите. Подобно на попарата, която помните от детството си. Но още по-вкусна.


Защо ви разказваме за нея?
Защото траханата е перфектният начин да съхраните зеленчуците и да имате вкусна попара или своя домашна вегета.
По проекта „Твоята храна“ организирахме на 19 октомври 2019 в с. Щит, Свиленградско –почти на  самата българо-турска-гръцка граница, специален Трахана ден. Майсторката на нашата работилница бе Хрисо Генчева, която местните знаят като Чонка. Помагаха и Магро Апостолова и Дина Сребрева от Щит, а също и любопитни участници в трахана-семинара на открито.


Ето и рецептата: сварявате почистени пет килограма чушки, една тиква цигулка и 4-5 домата. Пасирате на каша. Добавяте сол на вкус и домашен квас „на мярка“, както казва леля Чонка или половин кубче мая. И после брашно колкото поеме. Месите и оставяте да втаса. А после претърквате през сито, за да получите ситна, ситна смес. Все едно става брашно с червеникъв цвят. Сушите на проветриво място и след  седмица-две имате трахана. Съхранявате я в буркан или в платнена торба на сухо и проветриво място.
Как я хапвате?
Варите във вода, като добавяте масло и после правите попара със сирене и чер пипер. Може и с прясно мляко.
Уникално вкусно!

Това беше трахана по „щитски“. На други места я правят с всякакви зеленчуци: тиква, домати, пипер, моркови, целина, нахут и всякакви подправки: чубрица, стрит магданоз, дари джоджен, мащерка и риган.


Траханата можете да използвате и като вегета – допълнения към супи или яхнии.
Усилията си струват: ще имате уникална домашна храна и няма да изхвърляте храна.
Траханата е устойчив начин за консервиране без хранителни отпадъци.


Кулинарното ателие за траханата бе част от дейностите по проекта #ТвоятаХрана.
За следващи събития следете нашия календар: bit.ly/2BGAJUM

cropped-sincerely-food-logo-BG

За проекта

В Европа годишно се изхвърлят около 100 милиона тона храна. 53% от тях се падат на домакинствата. В същото време милиони хора по света гладуват или не си дояждат, а ресурсите на планетата се задъхват за производството на храни, което след това се пропиляват.

Контакти

Тел: 0888 33 00 10

ул. "Васил Караиванов" 36,
Карлово 4300 

Bioselena2019 © All Rights Reserved