Чували ли сте за краешник, кукуреч, пляска или расол? Това са част от вкуснотиите, които днес приготвяхме на кулинарната работилница, която организирахме в с. Яворница, община Петрич, в рамките на проекта „Твоята храна“. Работилницата нарекохме „Ястията на Подгорието“:). Подгорие е районът в полите на Беласица, който от българска страна включва 8 села – Беласица, Коларово, Самуилово, Камена, Яворница, Ключ, Скрът и Габрене. Кулинарното обучение беше част от традиционното събитие „Зимна Беласица“, което тази година се проведе за 13-ти път.
Наши кулинарни наставници бяха местните жени Рукие Изирова и Зюмка Изирова, майка и дъщеря. Страхотни майсторки!
„Зимна Беласица“ традиционно включва дегустация на местни традиционни ястия като краешник, телешки кюфтета, кукуреч (от агнешки чревца), пляска с праз, сармички от бутима, расол (сармички от кисело зеле). Специален акцент тази година бяха ястията от природни продукти и с използване на растения, събрани от природата – каша от диворастящи билки (коприва, тученица, лучка, заешки уши и др.) и баклава с кестени.
Ето рецепти:
Сармички с листа от бутима (винобой)
Събират се само млади листа от бутима, съхраняват се в буркани или сушени. За приготвяне на сармички се прави плънка, като в мазнина се задушават ситно нарязан лук, настърган морков и чаша ориз. Подправят се със сол, черен пипер и джоджен. Добавят се 2 чаши вода. Котлонът се изключва и се оставя сместа да се сготви. Плънката може също да е от задушен или запържен ориз с праз, с добавени черен, червен пипер, джоджен и сол. Листата от бутима, предварително попарени с вряла вода, се използват за завиване на малки сармички – в едно листо се слага около чаена лъжичка от приготвената плънка. Нареждат се в тавичка на един ред, покриват се с още няколко листа бутима и се заливат с 1 чаша вода. Пече се във фурна до готовност.
(записали: Гергана Минчева и Цветомира Гергинова)
Забележка: Растението, което в селата на Подгорието наричат „бутима“ в българската ботаническа литература е известно като винобой или лаконос (Phytolacca americana). В стари книги може да се намери и с имената ашик боя, бахча гюзел, кърмъзъ и др. Пренесено в Европа през 17 век, растението се е отглеждало като декоративно и багрилно (за оцветяване на вино, или като мастило). Подивяло е и се смята за инвазивен вид.
Смята се, че цялото растение в големи дози е отровно, особено плодовете. Използва се в народната медицина, като „отварата от листата, даже и в малко количество, действува като слабително средство при силен запек“. Препоръчва се за консумация да се използват само млади листа, които да се варят продължително и водата да се сменя неколкократно.
Пържени банички „цигара бюрек“
Големи кори, печени на сач, се разрязват на 4 части и от тях се завиват малки
пурички със смес от яйце, извара и сол. Пържат се в сгорещена мазнина.
(записал: Цветомира Гергинова)
Баклава с локум
Плънка: Разбиват се 3
яйца, 1 кафена чаша захар и 2 кафени чаши олио. Отделно се гаси половин чаена
лъжичка сода в 200 гр кисело мляко. Смесва се с яйчената смес и се добавя
ванилия. Брашно се добавя толкова, докато сместа стане гъста като за палачинки.
Корите се мажат с олио между два слоя, след което върху горната кора се маже от
плънката, а в единия край се нареждат розов локум и орехи, след което се навива
на руло.
(записал: Сълза Палпурина)
Сладка баница с орехи и локум
Една точена кора за баница
или две, ако корите са готови, се намазва с 2-3 суп. лъжици плънка, малко
галета и по един ред нарязани на ситно локум и орехи. За плънката са необходими
3 яйца, 1 к.ч.олио, 1 к.ч.кисело мляко, 1 к.ч.захар, малко брашно до получаване
на течно тесто като за палачинки. Корите се навиват на руло и се пекат в
намаслена тава. Отгоре се слага масло, като са готови се режат на хапки.
(записал: Цветомира Гергинова)
